Кристалина Георгиева: Приемането на еврото е важна стъпка, но не гарантира по-висок стандарт
Макар приемането на еврото да е значима стъпка, единствено по себе си то не подсигурява по-висок витален стандарт. Това съобщи ръководещият шеф на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на конференцията на високо ниво " България на прага на еврозоната ", която се организира в резиденция " Бояна " и е част от информационната акция за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 година. Организатори на събитието са Министерството на финансите (МФ) и Българската национална банка (БНБ).
Кристалина Георгиева уточни, че сега задачата е да се схване еврото, да се съчетае с разумни политики и да се катапултира процесът на икономическа конвергенция на последващо равнище. Като най-малко, дано България се стреми към стабилно по-високи темпове на напредък, тъй че в границите на идващото десетилетие приходът на глава от популацията да доближи междинното равнище за Европейския съюз.
По думите ѝ България е изправена пред съществени средносрочни и дълготрайни провокации: застаряващо население, приключване на човешки капитал, както и обилни потребности в областта на инфраструктурата и защитата — всичко това ускорява натиска върху фискалните разноски. Макар растежът да надвишава междинния за Европейски Съюз, той към момента не е задоволителен, с цел да обезпечи задоволително висококачествени работни места и фискални доходи, счита Георгиева.
Според нея късият отговор на въпроса по какъв начин да се реализира по-добро развиване макар всички провокации е: посредством виновни политики, ориентирани към изстудяване на стопанската система, отбрана на икономическата и финансовата непоклатимост, както и повишение на продуктивността, конкурентоспособността и растежа на частния бранш.
Тя заключи целите на вътрешната политика на България в сегашния миг до три съществени задания. На първо място това е циклично стягане на фискалната политика. Фискалната дисциплинираност служи добре на България през последните десетилетия, само че през днешния ден целите са три: умерено повишение на заплатите в обществения бранш за изстудяване на вътрешното търсене, увеличение на пенсионните вноски за ограничение на недостига в пенсионната система и разширение на висококачествените обществени вложения, с цел да може евентуалното предложение да навакса търсенето, уточни Георгиева.
Втората задача на страната ни е наблюдение на рисковете за финансовата непоклатимост. Напрегнатите оценки на недвижимите парцели изискват изключително внимание и могат да наложат в допълнение стягане на макропруденциалната политика, за ограничение на кредитния напредък и попречване на прегряване на стопанската система, разяснява ръководещият шеф на МВФ. Георгиева напомни, че през 2024 година Българската национална банка вкара уместни ограничения, ориентирани към кредитополучателите, само че означи, че в този момент тя би трябвало да бъде подготвена да ги затегне в допълнение.
На трето място е належащо ускорение на структурните и управническите промени. Това е от решаващо значение за повишение на продуктивността и трайно повишаване на действителните приходи. Сред целите би трябвало да бъдат активизирането на неизползвания трудов капацитет и привличането на задгранични гении като отговор на застаряването на популацията и емиграцията. Инвестициите следва да се насочат към обучение и изкуствен интелект, а промените - към създаване на институции, бистрота и положително ръководство, в това число в държавните предприятия, сподели още ръководещият шеф на МВФ.
Според нея при съществуване на необятно публично присъединяване, откровена и безапелационна връзка, както и решителни ограничения в поддръжка на изоставащите, напредъкът е изцяло изпълним. Фискалните и структурните промени могат да работят в синхрон, създавайки удобен кръговрат от интензивен напредък и по-ефективно разходване на обществените средства.
Кристалина Георгиева уточни още, че с използването на положителни политики приемането на еврото може да ускори както икономическата динамичност, по този начин и устойчивостта на страната, в това число с помощта на новите защитни механизми – регистрирани от рейтинговите организации. Присъединяването към евросистемата значи, че българските банки ще могат да получават ликвидна поддръжка от Европейската централна банка посредством главните интервенции по рефинансиране, а при последна нужда – и посредством механизма за незабавна ликвидна помощ. Освен това приемането на еврото дава опция на България да се причисли към Европейския механизъм за непоклатимост - най-голямата районна финансова конвенция в света. Страната би трябвало да направи това без отсрочване, безапелационна бе Георгиева.
Тя не пропусна да спомене и някои от уговорките на България към Европа. На първо място сложи дълга на страната ни да се оправи уверено със личните си недостатъци, изключително в региона на ръководството. От своя страна, Европа носи отговорността да упорства за действителен прогрес.
Второто задължение на България е да предизвиква интензивно по-дълбоката икономическа и финансова интеграция в Европа – и то с удвоена увереност, поради сегашния интервал на дълбока световна неустановеност. Светът минава през значими трансформации, движени от промени в геополитиката, интернационалната търговия, демографските процеси и софтуерния прогрес, уточни ръководещият шеф на МВФ.
Според нея не е задоволително Европейският съюз да бъде зона на благосъстояние, обучение и гений, която се помирява с действителен напредък на Брутният вътрешен продукт от едвам малко над 1 % годишно, до момента в който прекалено много от най-хубавите хрумвания и забележителна част от спестяванията си се насочват към непознати пазари – с цел да се облагодетелстват други от техните изгоди.
По думите ѝ напредъкът на Европа в тенденция възвръщане на динамиката и повишение на конкурентоспособността е прекомерно муден. " Никъде това не проличава по-ясно, в сравнение с в концепцията за европейския банков съюз - област, която има директно значение както за частното трансгранично шерване на риска, по този начин и за механизма на предаване на паричната политика. Виждаме страни, които са подчинили банковите си системи на висококачествения контрол на Единния контролен механизъм, само че не получават в подмяна предстоящите трансгранични банкови привилегии. Виждаме приемащи страни, които към момента не се доверяват на по-големите юрисдикции. И виждаме страни, които остават твърдо привързани към " слепи " за външния свят структури в банковия бранш ", сподели Кристалина Георгиева и съобщи, че всичко това би трябвало да се промени.
Тя изрази мнение, че по-новите страни членки на Европейски Съюз, като България, чиито банкови системи са по-слабо развити, би трябвало да се нареждат в четвърта категория: като мотори на смяната, които интензивно упорстват за основаването на обединен европейски съюз за спестявания и вложения.
Кристалина Георгиева уточни, че сега задачата е да се схване еврото, да се съчетае с разумни политики и да се катапултира процесът на икономическа конвергенция на последващо равнище. Като най-малко, дано България се стреми към стабилно по-високи темпове на напредък, тъй че в границите на идващото десетилетие приходът на глава от популацията да доближи междинното равнище за Европейския съюз.
По думите ѝ България е изправена пред съществени средносрочни и дълготрайни провокации: застаряващо население, приключване на човешки капитал, както и обилни потребности в областта на инфраструктурата и защитата — всичко това ускорява натиска върху фискалните разноски. Макар растежът да надвишава междинния за Европейски Съюз, той към момента не е задоволителен, с цел да обезпечи задоволително висококачествени работни места и фискални доходи, счита Георгиева.
Според нея късият отговор на въпроса по какъв начин да се реализира по-добро развиване макар всички провокации е: посредством виновни политики, ориентирани към изстудяване на стопанската система, отбрана на икономическата и финансовата непоклатимост, както и повишение на продуктивността, конкурентоспособността и растежа на частния бранш.
Тя заключи целите на вътрешната политика на България в сегашния миг до три съществени задания. На първо място това е циклично стягане на фискалната политика. Фискалната дисциплинираност служи добре на България през последните десетилетия, само че през днешния ден целите са три: умерено повишение на заплатите в обществения бранш за изстудяване на вътрешното търсене, увеличение на пенсионните вноски за ограничение на недостига в пенсионната система и разширение на висококачествените обществени вложения, с цел да може евентуалното предложение да навакса търсенето, уточни Георгиева.
Втората задача на страната ни е наблюдение на рисковете за финансовата непоклатимост. Напрегнатите оценки на недвижимите парцели изискват изключително внимание и могат да наложат в допълнение стягане на макропруденциалната политика, за ограничение на кредитния напредък и попречване на прегряване на стопанската система, разяснява ръководещият шеф на МВФ. Георгиева напомни, че през 2024 година Българската национална банка вкара уместни ограничения, ориентирани към кредитополучателите, само че означи, че в този момент тя би трябвало да бъде подготвена да ги затегне в допълнение.
На трето място е належащо ускорение на структурните и управническите промени. Това е от решаващо значение за повишение на продуктивността и трайно повишаване на действителните приходи. Сред целите би трябвало да бъдат активизирането на неизползвания трудов капацитет и привличането на задгранични гении като отговор на застаряването на популацията и емиграцията. Инвестициите следва да се насочат към обучение и изкуствен интелект, а промените - към създаване на институции, бистрота и положително ръководство, в това число в държавните предприятия, сподели още ръководещият шеф на МВФ.
Според нея при съществуване на необятно публично присъединяване, откровена и безапелационна връзка, както и решителни ограничения в поддръжка на изоставащите, напредъкът е изцяло изпълним. Фискалните и структурните промени могат да работят в синхрон, създавайки удобен кръговрат от интензивен напредък и по-ефективно разходване на обществените средства.
Кристалина Георгиева уточни още, че с използването на положителни политики приемането на еврото може да ускори както икономическата динамичност, по този начин и устойчивостта на страната, в това число с помощта на новите защитни механизми – регистрирани от рейтинговите организации. Присъединяването към евросистемата значи, че българските банки ще могат да получават ликвидна поддръжка от Европейската централна банка посредством главните интервенции по рефинансиране, а при последна нужда – и посредством механизма за незабавна ликвидна помощ. Освен това приемането на еврото дава опция на България да се причисли към Европейския механизъм за непоклатимост - най-голямата районна финансова конвенция в света. Страната би трябвало да направи това без отсрочване, безапелационна бе Георгиева.
Тя не пропусна да спомене и някои от уговорките на България към Европа. На първо място сложи дълга на страната ни да се оправи уверено със личните си недостатъци, изключително в региона на ръководството. От своя страна, Европа носи отговорността да упорства за действителен прогрес.
Второто задължение на България е да предизвиква интензивно по-дълбоката икономическа и финансова интеграция в Европа – и то с удвоена увереност, поради сегашния интервал на дълбока световна неустановеност. Светът минава през значими трансформации, движени от промени в геополитиката, интернационалната търговия, демографските процеси и софтуерния прогрес, уточни ръководещият шеф на МВФ.
Според нея не е задоволително Европейският съюз да бъде зона на благосъстояние, обучение и гений, която се помирява с действителен напредък на Брутният вътрешен продукт от едвам малко над 1 % годишно, до момента в който прекалено много от най-хубавите хрумвания и забележителна част от спестяванията си се насочват към непознати пазари – с цел да се облагодетелстват други от техните изгоди.
По думите ѝ напредъкът на Европа в тенденция възвръщане на динамиката и повишение на конкурентоспособността е прекомерно муден. " Никъде това не проличава по-ясно, в сравнение с в концепцията за европейския банков съюз - област, която има директно значение както за частното трансгранично шерване на риска, по този начин и за механизма на предаване на паричната политика. Виждаме страни, които са подчинили банковите си системи на висококачествения контрол на Единния контролен механизъм, само че не получават в подмяна предстоящите трансгранични банкови привилегии. Виждаме приемащи страни, които към момента не се доверяват на по-големите юрисдикции. И виждаме страни, които остават твърдо привързани към " слепи " за външния свят структури в банковия бранш ", сподели Кристалина Георгиева и съобщи, че всичко това би трябвало да се промени.
Тя изрази мнение, че по-новите страни членки на Европейски Съюз, като България, чиито банкови системи са по-слабо развити, би трябвало да се нареждат в четвърта категория: като мотори на смяната, които интензивно упорстват за основаването на обединен европейски съюз за спестявания и вложения.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ